Тиквички

 

Тиквичката (Cucurbita pepo) е едногодишно двусемеделно растение от семейство тиквови.

Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.

Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.

Тиквичката е невзискателна, извънредно продуктивна култура. За радост на градинарите повечето растат на гнездо, но стъблата, стига да намерят място, плъзват до 6 метра. При добри грижи плодът нараства на дължина по 7 см за денонощие! Берат се 2 до 7 дни след цъфтежа, когато са най-хрупкави и сочни, с нежна лъскава кора и млечнобяла сърцевина, като се внимава да не прерастат повече от 15 см.

 

Тиквичката е по-малката сестра на тиквата, в чието семейство по-далечни родственици са краставицата, динята и още много други. Наричат я още лятна тиква, тъй като лятото е сезонът на този деликатен зеленчук, който не може да се съхранява продължително. Безусловно причисляват тиквичката към зеленчуците, за разлика от тиквата, която редовно обърква не само децата. Повечето възрастни са убедени, че пюрето с тикви е плодово. Но пък наименованията, с които е позната тиквичката по света, подвеждат, че става въпрос за различни зеленчуци. Най-разпространени и популярни са зелените готварски тиквички. Французите ги наричат закачливо "courgette" (кратунка) - умалително от "courge". Объркването се засилва и от безбройните разновидности с невъобразими форми. Най-често са продълговати, но се срещат и сферични (Ronde de Nice), с дълго и извито тяло като на змия (Tromboncino)или като край, източен като лебедова шия (Crookneck).

Цукините (zucchini) имат издължено тяло, което прилича на краставица с тънка зелена или жълта кора, понякога на ивици. Предпочита се от кулинарите заради нежната, бяла сърцевина и цветовете. Използва се традиционно във френската и италианската кухня, но все още не е много популярен сорт в България.

Шайот, наричат тиквичка с форма на „круша", с която често заместват авокадо, заради ниското съдържание на мазнини. В сравнение с обикновената тиквичка предварително трябва да се обели, без да се отстраняват семките и изисква по-продължителна термична обработка.

Straightneck са с цилиндрично тяло, продукт на селекция за изправен „врат" от традиционните Crookneck. И двата сорта са с грапава жълта кора, която изглежда твърда. В действителност е нежна и подобно на останалите тиквички е нетрайна. Отличават се със сладко и сочно месо, с богат вкус, сходен на тиквата и високо съдържание на каротиноиди, фибри и витамин С. Подходящи за печене на скара, добро допълнение към всяко ястие, а също самостоятелно.

Патисоните (pattisson) са познати сравнително отскоро на нашия пазар. Отличният вкус и причудлива форма с фестониран ръб печелят почитатели навсякъде, особено в Западна Европа и САЩ. Тези подобни на пумпали или камбанки тиквички носят името на съд с форма на раковина, в който французите изпичали кейк. Най-често са бели или ярко оранжеви, а по-заоблените патисони са зелени. Те са фантастична декорация както за градината, така и на трапезата. Кулинарите ценят мини-патисоните, като „израелски артишок", заради забележително сочната, плътна текстура и изискан аромат. На вкус са по-сладникави, отколкото обикновената тиквичка, а при консервиране се долавя особен привкус на гъби. Обичайно се използват патисони на около 5-7 дни, не повече от 8 см в диаметър и средно тегло 200г. Лесно се издълбават и са предпочитани за пълнене и мариноване, но могат да заместят готварската тиквичка във всяка рецепта.

Кратунки (Lagenaria vulgaris)
Кратунката е куха, суха тиквичката. Природата е експериментирала с формите и багрите им, като за човека е запазила възможност да ги моделира според нуждите. С окачена тежест ги удължавали подобно на бутилка, удобен съд за течности или тръбичка за пушене. Най-шокиращо е приложението на кратунките в Нова Гвинеа, където с тях мъжете покриват като с шлем гениталиите си. Далеч по-популярни са за изработка на перкусионни инструменти от рода на маракас, дрънкалки за деца, сувенири, декорация. Сръчни майстори изработват художествени кукли. А от стеблата плетат кошници и шапки.

Ако надникнем в състава на тиквичката ще открием полезни и здравословни съставки с безспорни предимства за здравето. На всички е добре позната като отличен източник на манган и витамин С (два пъти повече от тиквата), а също на магнезий, калий, каротеноиди, фибри, фолат, рибофлавин, мед, омега -3 мастни киселини.

Тиквичките се усвояват лесно от организма, не дразнят стомаха, което ги прави незаменими при редица разстройства на храносмилането. Независимо че водата е 93% от масата им, не водят до задръжка на течности в организма, поради високото съдържане на калий. Нежните хранителни влакнини действат очистващо като извеждат от организма токсичните вещества и спомагат преодоляването на запека. Тиквичките са нискокалориен продукт с голям обем и лесно създават чувство за засищане, без риск от натрупване на излишни килограми. Наличието на фолиева киселина, мед и желязо ефективно профилактират анемия. Безспорно достойнство на тиквичките е, че прекрасно се комбинират със зеленчуци и други продукти във възхитителни ястия и осигуряват разнообразие на седмичното меню. Обяснимо е защо диетолозите ги препоръчват в диетата на бременни. Особено подходящи за кърмещи жени, тъй като не предизвикват колики и храносмилателен дискомфорт у кърмачето. Не са много зеленуците, които могат да отговорят на подобни високи изисквания и то в препоръчителното количество 650-700 г за ден (с картофите трябва да се внимава да не надвишават 200 г дневно).

Както тиквените семки и тези на тиквичката, когато са узрели, се консумират за нормализиране на работата на нервната и ендокринната система.

Тиквичките са идеален диетичен продукт за тези, които „свалят" килограми или „извайват" фигура за плаж и летни тоалети. В 100 г се съдържат само 18 калории, с извънредно деликатен и тънък вкус, който не възбужда излишно апетита.

Известният американски диетолог Джанер ги включва в съчетание със зелени чушки и спанак в своята „зелена" диета.

Тиквичките се класират на едно от първите места в топ-листата на диетични продукти в хранителния режим при сърдечно-съдови заболявания и диабет. Алкализиращото им действие се използва при лечебен режим с разтоварващи дни. Фолиевата киселина подпомага разграждането на хомоцистеина, който във високи концентрации може да предизвика сърдечни пристъпи. Нарушенията на сърдечния ритъм се предотвратяват и благодарение на високото съдържание на магнезий в тиквичките, а съвместно с калия нормализира кръвното налягане и спомага извеждането на задържани течности в организма.

Тиквичката е полезен зеленчук и в борбата с рака, макар да не е витаминна „бомба" като цвеклото и чесъна.

Тиквичките съдържат оксалати, които при високи концентрации в телесните течности кристализират, което налага при някои бъбречни и жлъчни заболявания да се ограничава консумацията им.

Маски с настъргана тиквичка имат поразителен ефект при суха кожа.

Поради общото благоприятно влияние върху обмяната в организма, при ежедневна консумация придават здрав и свеж вид на кожата, особено при акне.



Автор: Д-р Светлана Михайлова